Хроники на всекидневието. Фото албум

Снимките в настоящата книга илюстрират един стил на фотография, който се е появил в началото на 20-ти век благодарение на напредъка във фотографската техника и емулсии. Лайката, създадена от Оскар Барнак през 1926 г., представлява инструмент, подобен на бележника или скицника на художник - винаги готов за употреба и лесно преносим. Това насърчава развитието на фотографията като прозорец към света (според Сарковски) и свързва фотографите със свободолюбивите фланьори, описани от проф. Бояджиев. Тази иновация поставя основите на традиция, утвърдена от френската хуманистична школа през 30-те до 40-те години, американската документалистика от 70-те години и ограничаването й след Берлинската стена между 1945 и 1989 г. Тримата автори споделят както творчески методи, така и участие в преподавателския екип по програмата към ЦСППО на ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски".

Авторските колекции не са взаимносвързани нито помежду си, нито самостоятелно; това позволява свобода при избора както по време на снимането, така и относно представянето им. Въпреки това могат да бъдат открити тематични паралели в широк времеви диапазон от 60-те години до днешния ден. Какво преобладава - критичният поглед или моментната уловка? Зрителят е поканен да разпознае онова, което го вдъхновява; да прави свои асоциации или противопоставяния; да приема или отказва информацията – а може би дори да научи нещо ново.

"Разказаната история е нашият Бог" – тези думи принадлежат известния режисьор и фотограф Вим Вендерс. Вероятно той визира Библията или всяка друга история заради способността им да разграничават важните аспекти от маловажните и дават смисъл чрез словесна структура. Авторите Антоан Божинов, Николай В. Василев и Росен Коларов предлагат своите истории не с думи, а чрез визуален (фотографски) език — който всъщност също носи словесна стойност: изображенията провокират мисли облечени в думи; те са идентични помежду си.

Юлия Кръстева отбелязала как изображението — независимо дали сътворено ръчно или машинно — остава семантична структура без съдържание освен ако не бъде интерпретирано чрез слово; картината не се различава много от текста анализиращ я. Следователно гледането на снимки предполага тяхното превеждане от визуален към словесен израз – минавайки задължителния път между двата подхода със спонтанността неподготвен зрител или вниманието професионалиста-критик.

Тук ще опитаме ролята именно на критика: целта му е да разкрие допълнителното значение зад показваното в кадра без необходимост интерпретацията непременно да кореспондира с намеренията на автора.
Вместо това ще реконструираме социалната действителност около комунистическия период у нас посредством фотосирането им.
Читатели без лични свидетелства за този исторически контекст могат значително да обогатят познанията си благодарение именно на тримата фотографи представени тук: Антоан Божинов , Николай В.Василев , Росен Коларов."
Доц.Георги Лозанов