Сметище

В „Сметище“ Еухения Алмейда използва елементи от черния роман, за да създаде разказ, в който корупцията и престъпността пронизват всички социални слоеве.

С кратък и точен стил тя представя една значима история, изградена от малки инциденти, които водят до необратими последствия. Сюжетът може да се развива в произволен аржентински град; героите опитват да избягат от бездната на отчаяние, но само незначителна част успяват.

Дурути представлява опасна и влиятелна фигура в криминалния свят. Той се занимава с кражба на автомобили, тяхното разглобяване и продажба на части, както и с други подобни дейности. Най-важно за него е бизнесът му да бъде подреден – никой не трябва да предприема действия без неговото одобрение. Полицията и политическите власти имат строго споразумение с него и не бива да бъдат принуждавани към непредвидени действия, нарушаващи правилата на престъпния свят. Поддържането на това равновесие обаче не е лесно; дори най-малкия проблем може да разклати цялата система.

Искрата вече е запалена. Постепенно едно събитие предизвиква следващо; ситуацията става все по-напрегната. Най-младите участници започват да недоволстват и отказват подчинение. Кварталът потъва в хаос - хората действат импулсивно и безразсъдно. Спиралата на насилието се увеличава и засега всички около тях. Недоверието взима връх над тайните уважения между членовете на групировката; старият ред започва постепенно да отслабва в очакване идването на нова структура – което често носи лоши последици.

Така Еухения Алмейда майсторски демонстрира как корупцията прониква във всяка нишка от обществото чрез своя уникален подход в „Сметище“.