Аз, Анна Комнина

В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ основен елемент за създаване на смисъл представлява диалогът с исторически текстове. Разказът служи като житиеописание на известната византийска политичка и писателка, което цели да "разобличи" нейното собствено защитно произведение относно управлението на Алекси Комнин, наречено „Алексиада“.

Главите в романа често започват с дълги цитати от „Алексиада“, които изглеждат преработени от самата средновековна хронистка, възкръснала в образа на модерна жена от двадесети век. Произведението носи феминистки оттенък. Животът на главната героиня се разглежда през перспективата на жените около нея и е типичен за така наречената андрократична цивилизация, доминирана от мъжките гледни точки и ценности. Стремейки се (понякога без желание) да бъде равноправна с мъжете, жената нарушава жизненото разнообразие и баланс; защото нейното истинско призвание включва интуитивност и толерантност, както и способността да създава хармония чрез майчинството и творчеството.

Сабина Беляева

Различните разказвачки в книгата допринасят за демитологизирането на образа на средновековния мъж-воин и идеалната мъжественост изобщо... Дори симпатията на Анна Комнина към баща си – императорския василевс – се изразява по начин, който подчертава неговия душевен недъг: "получил счупване на душевния си гръбнак много рано". Образът му включва също страха пред мощната фигура на майка му Анна Даласина – негова законнa съвластница – добавена със страхопочитание спрямо природното явление Ирина Дукена... Така василевсът бива представян в негативни параметри свързани с инвалидността и жертвите пред женските сили.

В действителност романът разпределя основните роли между жени - дори властовият аспект традиционно принадлежещ към мъжкия свят. Царствената владарка Даласина например е описана като "не просто жена", а хладнокръвен стратег при играта шах.

Романът представя панорама от “женски войни” между Даласина и Дукена: те са скрити конфликти изпълнени със слухове и интриги - различаващи се не само по форма но може би по опасност отколкото тези между мъжете. Поради това победата над другите жени носи особено удовлетворение... Женското творчество става още по-въздействащо - решението на Ирина Дукена да роди точно по време когато василевса триумфира подсказва стремежа й да достигне или дори надмине подвизите присъщи за мъжете… Изтощението след раждане е описано чрез военно звучене: тя спи като “войник след двудневно сражение”.

В „Аз, Анна Комнина“ авторката радикално променя перспективата си върху историята. Тази дистанция намалявайки поставят нов акцент върху семейството και социалния контекст , психологията зад действията им. Историческите събития преминават през очите нa необикновени жени успели да преодолеят средновековните ограничения – от стратегично мислещaтa жена Даласина до дарованатa писателка and философ Анна Комниna , една своеобразнa Хипатия или доктор Фаустина n a XI век...

Катя Кузмова-Зографова