Празнично семейство

Разказите на Йордан Славейков са пропити с уникален вид любовен копнеж - желанието на живия за мъртвия, което остава неизпълнено и затова може да продължи вечно. Основната тема е срещата със смъртта, когато човек изпитва силна обич. Не става дума просто за сблъсък, а по-скоро за състоянието на живия, който започва да осъзнава новоизлязлия от душата му копнеж към завинаги недостъпния любим.

Зорница Христова

Бях убеден, че след "Последна стъпка" - един от най-силно въздействащите текстове сред българските автори - Йордан Славейков няма какво повече да предложи на читателите си. Той е болезнено чувствителен индивид, внимателен спрямо приятелите и публиката си, откровен до крайност и артистично изискан в мисленето си; смел в действията си и безкомпромисен към себе си и творчеството си. В "Празнично семейство" присъства много човешка болка – било то от любовта, която рядко удовлетворява очакванията ни или от света около нас, толкова често жесток. Все пак разказите предлагат една приглушена светлина и нежна утеха – нещо, което постоянно търсим и рядко намираме.

Красимир Лозанов

Йордан Славейков (роден през 1976 г. във Враца) завършва театрална режисура в НАТФИЗ и специализира актьорско майсторство в Москва. Той работи като театрален режисьор. Дебютният му роман "Последна стъпка" получава наградите "Сребърен пегас" ("Южна пролет", 2016) и "Дъбът на Пенчо".