Милан. Огненият отбор от Италия (Футболен куиз - 300 въпроса от историята на клуба)

В света на футболните легенди

За да оценим истинската величина на „Милан“ като един от най-великите футболни клубове в историята, е необходимо да се върнем назад във времето.

През 1988 година червено-черните завоюваха първата си шампионска титла след девет години. Не много преди това, отборът бе изпаднал в сериозна криза. Спасението му дойде от бъдещия италиански премиер Силвио Берлускони, който смело привлече холандските звезди Рууд Гулит и Марко ван Бастен, а година по-късно към тях се присъедини и Франк Рийкард, оформяйки емблематичното трио. Треньорът Ариго Саки пое управлението на „Милан“, без значителна предишна репутация, но с изключителни умения.

Само година по-късно „Милан“ спечели Купата на европейските шампиони за пръв път след две десетилетия и защити титлата си през 1990 г. За период от цели 27 години нито един друг тим не успя да повтори този успех до момента, в който „Реал“ го направи през 2017 г.

Към края на 80-те и началото на 90-те години „Милан“ стана символ на една златна ера за футбола – време, когато звездите бяха повече от всякога. На терените в Европа играеха майстори като Марадона, Карека и Стоичков сред мнозина други велики имена. Въпреки конкуренцията обаче именно „Милан“ задаваше стандартите за доминантност в модерния футбол. От 1989 до 1995 г., клубът участва във всичките шест турнира за Купата на европейските шампиони (по-късно Шампионска лига), достигайки финала пет пъти и печелейки трофея три пъти.

През тези години „Милан“ беше лидер и в Серия А – най-престижното футболно първенство тогава. Например„Интер” разполагаше с известните германци Матеус, Клинсман и Фьолер - световни шампиони през 1990 г., докато “Наполи” разчиташе на талантливи южноамериканци като Диего Марадона. Цветовете на “Милан” представляваха трима холандци - европейски шампиони за '88 г., което показва как всички големи таланти бяха събрани именно там.

Но под ръководството на Ариго Саки именно "Мilan" трансформира основната философия не само във футбола в Италия , ами и глобално . Неговият иновационен подход със схема 4-4-2 , акцентираща върху бързото движение , сменяща позициите играчи , както безопасността при защитата доведе до радикални промени . Последният подобен пробив бе постигнат от "Аякс" още през началото на70 те с Йохан Кройф начело.