Съдбата си във стихове изпях

Когато много ме боли,
България си смислям. В нея
по върховете сняг вали,
по долините слънце грее.
Страдания и изпитни
тя винаги е надживявала
и пойни птици и сърни
на хората е подарявала.
Да, тя е бедна. Но е в нас.
И ние в нея. И обичаме
болежките й. Своя глас
и всичко свое й обричаме.
В големия й тежък ход
и аз до някоя година
единствения си живот
като през угар ще премина.
Миг само ще ме заболи.
Ще бъда като зърно в нея.
И дълго сняг ще ме вали.
И дълго слънце ще ме грее.