Съдбата си във стихове изпях

Когато страданията ми са големи,
в ума ми изплува България. Там,
по върховете снежна покривка пада,
а по долините слънцето свети.
Тя е преживяла много мъки и трудности
и винаги е успявала да ги преодолее,
подарила е на хората си
пойни птици и сърнички.
Да, страната ни не разполага с богатства, но тя живее в нас.
Ние сме част от нея и я обичаме,
приемайки болките й. Своя глас
и всичко свое ѝ посвещаваме.
В нейния тежък напредък
аз ще премина през живота си,
като единственото време тук ще бъде кратко.
Ще се чувствам като зърно в нейната прегръдка.
Дълго снегът ще пада над мен,
дълго слънцето ще ме топли.