Зимата през средновековието

Цочо Бояджиев продължава да прокарва пътя на нетривиалността, изследвайки зимни замъци, села, манастири и градове, както и различни празници, кухни и игри. Чрез опората на многобройни източници и усъвършенствана методология той анализира концепцията за другост в т.нар. Средновековие – епоха, която сама по себе си е „друга“ по характер.

Зимата представлява проблематичен период за хората от тогавашна Западна Европа; тя носи травматичен заряд. Този сезон не е само климатично явление, а също така символ с дълбок смисъл. Зимата служи като метафора за разкъсването на битието и прехода между световете на живите и мъртвите. Освен това тя олицетворява неизяснените аспекти на света и човешкото присъствие в него.

Бояджиев акцентира върху фрагментарния характер на текста си и се надява читателят да намери удоволствие в прочита му. Резултатът? Истинско интелектуално пиршество.

– Георги Каприев