Биография на моите филми Ч.2
Издателство: | Нов български университет |
Брой страници: | 242 |
Година на издаване: | 2023 |
Дата на издаване: | 2023-03-08 |
ISBN: | 9786192332266 |
SKU: | 77834350011 |
Размери: | 16x23 |
Тегло: | 508 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 27 лв. |
В „Биография на моите филми. Втора част“ Георги Дюлгеров стартира и завършва с проекти, които не са се осъществили, но остават изключително важни за него. Както в предишната си книга от 2020 г., публикувана от издателство „Аргос“, текстът е обогатен с избрани видео фрагменти, достъпни чрез QR кодове.
Филмите на Дюлгеров разкриват истини за нашата същност чрез истории на други хора, разглеждат народопсихологията, болката и стремежите ни, както и социалните и личните измерения на времето. Авторът пише това произведение основно за своите внуци. Но той е не само режисьор; винаги е бил учител и сега предлага уникални "уроци по кино". Предизвикателството пред читателя е да открие различните лица на Дюлгеров – като ученик, разказвач и историк. Пътуването към тази книга произлиза от любовта към незабравимите му филми, но след прочитането именно хората и техните истории ще останат дълбоко запечатани в паметта – една многообразна картина на българското кино зад сцената.
Професор Петя Александрова
Историята на световното кино отдава почит на чешката Нова вълна от 60-те години, хвали полската кинематография и признава значението на унгарските творби; румънската Нова вълна също остава актуална вече повече от десетилетие. Българското кино все още липсва сред международната сцена - нито европейската карта го включва достатъчно добре. То обаче има свои велики представители през 70-те години като Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов; тези имена заслужават признание сред големите източноевропейски кинематографии.
За да постигнем такова глобално приз recognition , трябва да се върнем назад във времето аналитично относно великото време на българското кино — дистанцията позволява отделянето на важното от маловажното.
Не познавам друг толкова задълбочен анализ отвътре спрямо социализма като този направен от Георги Дюлгеров в „Авантаж“. Там острата критика срещу соца съжителства със съпричастност към човека борещ се със системата - понякога успява да избяга от нея или става нейния участник, но непрекъснато търси своя шанс за щастие във живота си.
Книгата предоставя ценни биографични детайли относно неговите филми – разбирайки какво стои зад величието им като „Авантаж“ и „Мера според мера“, можем да навлезем дълбоко в развитието and artistic journey of this remarkable filmmaker.
Доцента Димитър Камбуров
.
.