Приказки от Оная гора (трето преработено издание)

„Приказки от Оная гора“ представлява сборник с кратки разкази, които не следват традиционната структура на историята. Те са притчи, адресирани както към мъдростта в детето, така и към детското у възрастния.

Историите са написани с простота и достъпност, а всяка една е завършена метафора сама по себе си.

Разходката из Оная гора е духовно пътешествие навътре – проучване на илюзии и страдания, отказване и приемане, свобода, любов, смърт и трансформация…

В тази гора ще се срещнеш с персонажи като Маргаритката и Охлювчето, Рекичката и Лилавия ръмеж; също така Мечето със своето плюшено другарче и Елфидата с розовите очи. Ще видиш Вятърчето заедно с всички онези обикновени необикновени същества, които живеят в теб самия или около теб – защото дори джудженцата знаят: Оная гора е жива!

Читатели на „Приказки от оная гора“ споделят свои впечатления с Мая Дългъчева:

„Здравейте, Мая! Получих 'Оная гора' и я прочетох. Нямам добро мнение за това какво правиш. Осъзнаваш ли или не - приближаваш се до опасен ръб без ясна представа какво има зад него.

Книгата носи белезите на синкретизъм - смесица между приказки, идилии и басни. Според мен това е прекрасно.

Тя внушава тъга. Това определено е книга за възрастни; те трябва да я четат сами вместо да я предават на деца — а малчуганите просто случайно да подслушват техните четения.

Цялостният текст представлява метафора за далечната стая на поезията — непозната но примамлива среда изпълнена с тайна магичност. Не знам къде точно се намира тя; само веднъж-движда ми се открила погледа ми. Ти твърдиш че тя принадлежи към 'Оная гора'. Сигурно големите чудеса действително могат да бъдат намерени там… Но кой всъщност би искал да стъпи в горската прегръдка? Имат ли хората сетивата необходимы за това? Ако нямат (което изглежда вероятно), то поне бих искал някакъв намек — желание за нещо различно — да им остане след прочита ѝ...

Гората представя граница на фантазията: всеки ред може лесно да бъде пропуснат при повърхностното му разглеждане. Аз лично успях да го усетя напълно.

Наистина е хубаво как наред с важните теми като смисълът на живота или желаниета ти експонираш идеи ,които почти не личат . Така наречените 'темати-нюанси', тези невидими тематики ме провокираха усмивка...

С увереност мога казвам , че основното "предене" започва именно от тях—от несъзнавания контекст между думите ни."

Николай Милчев

„Текстът e великолепен - дълбочината му докосва душата.”
Валентин Георгиев

„Много красиво! Усеща се тъга... Все едно си имал огън в камината , дървата готови ... А един ден получаваш подарък — клечка кибрит плюс книгата ‘приказките’.”
Тамара Караколева