Тайният живот на денонощията

На пръв поглед творбата на Анна Топалджикова е изключително лесна за четене. Читателят има удоволствието да разпознае текстурата на собствения си свят в взаимодействието между ежедневие и съществуване у героите. Напрежението в сюжетните ситуации отключва меланхоличния заряд, присъстващ в течението на времето. Думите се движат свободно. Но под повърхността се крият други неща – без насилие, усилия или претенции от страна на разказвача.

Читателят не навлиза бавно и плавно в дълбините на персонажа, както би позволила хармонията на историята; вместо това той сякаш с висока скорост потъва в интимните му аспекти. И още по-важно: по хода на текста се засилва усещането за повторяемост във събитията. Някои герои осъзнават или наполовина осъзнават тази цикличност, докато други я надминават; миналото постоянно изплува през настоящите перипетии. Постепенно изглежда, че се оформя сложен повествователен модел, където любовта или недоосъщественото привлечение тъкът платното на времето не с конци, а чрез живи хора – всеки със своите странности и самота.

В този контекст новата книга на Анна Топалджикова внимателно разглежда как ни управлява непредсказуемото и как всичко е свързано помежду си сред гъста гора от възможности. С внимание и дори с леко опиянение пред отклоненията от предначертаното.

Марин Бодаков

Анна Топалджикова е професор по История на българския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Тя е авторка на книги по история и теория на театралното изкуство, както и романите "Ледовете", "Отлитащото време - лъч светлина през обектива" (Фотографската фамилия Карастоянови), "Амарила не обича текила", "Андроник" и "Колелото на живота".