Предсказателят

366 година. Балканите и Европа преминават през трудни времена. Крале, императори и царе се впускат в непрестанна борба помежду си... Всеки търси съюзници и е нащрек за момент, в който дори най-близкият аристократ или роднина може да го предаде. Междувременно, идващите от изток турци стават удобни наемници за различни владетели и завладяват нашите земи.

2012 година. В Созопол археолозите откриват странен скелет. Те могат да установят времето му, но не знаят кой точно е бил този човек или какъв е бил животът му. Вероятно той също е имал име и история; съдбата му вероятно по необикновен начин е свързана с бурните събития от далечното минало? Галина Златарева изгражда впечатляваща картина на активен млад мъж, загрижен за бедствията, които сполетяват неговата страна. Той търси начини да се намеси в хода на събитията и така да освободи българския народ от петвековната османска власт.

"... Оксан седна на стола и заяви открито:
– Идвам отдалеч, царю. Помисли колко време минава – след теб идват нови поколения: деца, внуци… Така столетия наред! През всичките тези години турците са завладели твоите земи. Всеки опитал се да устои срещу тях плаща със живота си - убиват го без милост; насилват жената му, отвличат децата му и запалват дома му... Стотици хиляди българи умират в битката с тези нашественици. Искаш ли да направиш нещо по въпроса?
– Защо смяташ сигурно, че ще я завладеят?
– Защото вече контролират половината.
– Не са успели нищо значително! Ромейската империя все още съществува; Вълкашин владее югозапада; Добротица укрепва позицията си на изток; Влайку остава силен във Влахия... Всички кралства стоят стабилно там където трябва – моето включително.
– Търновско, Видинско или Добротишко… Всичко това представлява България! Царю! Двамата ти братя загинаха под Стара планина защитавайки тази обща територия - тя принадлежи на всички нас! Няма „моя” или „твоя”!..."