Загадките на безумието

„Загадките на безумието“ (2004) е кратък роман, в който, подобно на „Хроника на камък“, албанската действителност от началото на комунистическия режим се разкрива през погледа на дете – какъвто е и самият автор по това време. Това донякъде автобиографично произведение е написано с характерния за Кадаре усет към абсурда. В него срещаме братовчеда, който губи дома си само за три дни, оскърбения чичо, готов да посегне към револвера, а също така и една комунистическа партия, която излиза от нелегалност след като вече е завзела властта; тя забранява изучаването на френския, латинския и гръцкия език (детето се пита дали скоро няма да забрани и албанския), налагайки единствено руския. Единственият добър дядо, наподобяващ основателя на албанската държава, може да обясни загадъчните събития и сложните отношения както в семейството, така и в обществото. „Загадките на безумието“ представлява не само автоиронично произведение, но също така специфична пародия на предходните романи на Кадаре. Въпреки малкия си размер книгата стои редом до значимите творби на известния албански писател.