Страдание и възторг

За да изготви убедителен образ на великата ренесансова фигура – скулптор, художник, поет и архитект, Ървинг Стоун посвещава значително време в Италия. Там той разглежда местата, където Микеланджело е живял и работил, изучава обстойно неговата кореспонденция, работи в мраморни кариери и дори става ученик на скулптор. Вследствие на тези задълбочени изследвания се ражда най-успешната му творба „Страдание и възторг“ – увлекателен роман, който съживява един от най-великите творци в историята и позволява на читателите не само да усетят гения на Микеланджело, но и да надзърнат в душевния му свят.

Флоренция през 1488 година. Тринадесетгодишният Микеланджело Буонароти за първи път влиза в ателието на своя бъдещ учител Доменико Гирландайо. Упертостта и амбицията му го подтикват към изучаване на живописта, въпреки че истинската му мечта е да вае мрамор.

В този хаотичен свят човек може да разчита единствено на мрамора. Той притежава собствена воля, разумност и трайност. Когато държи мрамор в ръцете си, светът изглежда красив.

С безкрайна решимост и неизчерпаема жизнена сила Микеланджело реализира някои от най-забележителните произведения от Ренесанса. Постоянно търсещ вдъхновение и нови предизвикателства, той балансира между творчеството си и склонността към самоунищожение. Личният му живот често бива определян като скандален или непристойнен; работата му пък - шокираща за времето си. За него изкуството представлява върховна форма на свобода.

С таланта си и страстния характер Микеланджело печели признанието на важни личности от своето време като Лоренцо Великолепни и папа Юлий II; стремежът му към красота завладява сърцата на много необичайни жени. Но истинската любов за него остава мраморът.

Човекът напуска света; само художествените произведения остават безсмъртни."