В спиралите на времето

Нуждаех се от години, за да разбера, че щастието и удовлетворението ми са недостижими мечти. Винаги имаше нещо малко, което ме отделяше от тях и никога не ми стигаше. Прошепнах на себе си и с бърза крачка тръгнах по коридорите в опит да открия новия свят.

Терес ме следваше като сянка, но честно казано, това "сянка" не му се удаваше особено добре. Реших да игнорирам присъствието му, за да избегна ситуацията той да трябва да лъже с извинения защо е толкова близо до мен; така беше удобно и за двамата.

От своя страна Терес полагаше усилия – държеше се като тигрица, която наблюдава своите малки от храстите, стараейки се внимателно да следи всичко около себе си без ненужно натрапване.