Капка

На Атанас Далчев

От безмълвието на синьото небе
паднаха чисти, големи капки,
заваляха се в праха, спряха се
върху моята шапка и ръка.

Тази капка е дошла от такава височина,
че нейното око остава непокътнато.
Защо смени дълбоките лазури
с този прах, подобен на бисерно мънисто?

Дали си помислила, че тук също има
лазури и вечност в погледа под шапката?
Ако е така, напразно си дошла,
защото те са толкова недостижими тук.

С устните си докосвам и изпивам капката,
частица от душата на небесата.