С България в сърцата. Стихове за свободата

Аз съм българка, горда и с непокорна душа, наследила пламъка от своите предци. Затова се потапям в древните легенди на гората, както човек влиза в свято място.

Имам знание за това как да стъпвам бос по жарава и да остава буден през нощта без страх. Когато звездите изгаснат и новият ден започне, у мен възниква най-веселият смях – детският невинен смях, свенливата усмивка на младостта и зрялата мъдрост на жената. Най-тъжните песни от бабините времена сливат със силния вятър, а после ги вплитам с любов във знамена.

В теб живея светло, о прекрасна родино. Чуждият хляб е горчив за мен затова те моля: приеми ме сред твоята армия. Нека бъде ясно - носим смела хайдушка глава.