Непоръчан портрет

В "Непоръчан портрет" Таня Николова преобразува своя опит – както житейски, така и поетичен – в икономичен стихотворен спектакъл, който за миг избухва, осветява и обогатява мрачния екзистенциален фон на ежедневието с ярка ирония и дълбок лиризъм, след което бързо изчезва в тишината преди да сме успели да го усетим. Въпреки това, споменът за тази светлина остава дълго върху нашата ретина – тя продължава да ни пронизва, докато не се впие трайно в паметта ни. Не можем да избегнем връщането към тези кристални капки мъдрост, които разтърсват нашия закостенял инстинкт за съчувствие; към тези малки грахови зърна, над които истинската аристократична същност на човека никога няма да може напълно да се утаи. Тъжната истина е, че независимо от цената платена от нас, ние не само че не контролираме музикалното звучене на живота си, но често оставяме след себе си един непоръчан портрет.

Петър Чухов