Доня Грасия Наси. Еврейката от Цариград

Годината е 1557. Доня Грасия, притежаваща завладяваща красота, държи в ръка фиала с отрова и прави последен преглед на своя живот – изпълнен с преследвания и бягства. Родена в Португалия, тя е принудена да приеме християнството, но не изоставя истинската си вяра. Следват миграции през Антверпен, Венеция и Ферара, преди да намери убежище при султан Сюлейман Великолепни в Цариград. Омъжена по еврейски обичай за родния си чичо с цел запазване на семейното богатство, тя става вдовица едва на 24 години. Тогава й се налага да управлява едно от най-големите състояния в Европа - търговската империя „Мендес“. Мнозина смятат, че под управлението на жена империята ще залезе, но зад красивото лице на Грасия стои интелектуален предприемач и стратег с решителност; зад малката й фигура се крие огромна жизненост и желание за успех.

„Мендес“ успява да увеличава богатствата си; корабите й плават из Стария свят със скъпоценности и тъкани от Изтока, а банката предоставя кредити на крале и дори на могъщата Османска империя. Но Доня Грасия не живее само за парите; те са инструментът чрез който помага на своя народ. Благодарение на нейното финансиране хиляди евреи намират нов дом далеч от гоненията.

Всичко това продължава до злощастната 1557 година, когато плановете й рухват вследствие на предателство и я довеждат до моментът да мисли за крайността като решение – фиалата с отрова изглежда като единствен изход. В този критичен момент обаче мъжът, когото Грасия считала за загинал – любовта на живота й – внезапно се появява...

„Съдържателен и много интензивен исторически роман.“
„Франкфуртер щаткуриер“