Безумно щастливи. Смешна книга за ужасни неща

Книга, която се шегува с парализиращата депресия и тревожност? Звучи като не особено добра идея. Но именно в ужасните идеи Джени е майстор. Както сама споделя:

Някой може да си помисли, че стремежът към „безумно щастие“ е просто оправдание за безотговорни постъпки, например поканване на група кенгура у дома без знанието на партньора ти, защото предполагаш, че той няма да одобри идеята – все пак никога не е бил почитател на кенгурите. Освен това би било странно да каниш цяло стадо; максимум две биха били приемливи. Говоря от опит. Но съпругът ми смяташе за най-добре изобщо да не каня „нито едно“. Би било хубаво ако беше ми казал това преди да ангажирам цялото стадо. Повечето от любимите ми хора са доста ексцентрични, но човек рядко предполага това, тъй като ние сме свикнали открито да показваме нашата лудост и тя вече изглежда нормална. Както отбелязва Джон Хюз в "Клуб Закуска": „Всеки има свои особености. Просто някои умеят по-добре да ги крият.“ Напълно подкрепям мнението му относно частта с прикриването; а освен това добрият вкус е силно преувеличен и вероятно води до здравословни проблеми.

„Безумно щастливи“ ни насърчава да приемем всички наши аспекти – както положителните, така и отрицателните – и чрез тяхната комбинация да потърсим радост по необичайни и дори абсурдни начини. Както казва майката на Джени: Да бъдеш „луд“ може би всъщност не е толкова зле; понякога лудостта е напълно идеална.