Дуински елегии (двуезично издание)

Настоящият български превод на "Дуински елегии" от Райнер Мария Рилке излиза почти сто години след първоначалната немска версия, публикувана през 1923 г. Въпреки дългото време и многобройните интерпретации, поетичната същност на Рилке остава непокътната и блестяща.

Стефан Цвайг, един от най-добрите познавачи на творчеството на Рилке, описва забележителния езиков напредък в "Дуински елегии": "...в този свещен период на зрялост Рилке извежда езика до крайни граници, стремейки се да предаде почти неизразимото: вече не просто звуковете, които идват от предметите или тяхното сетивно възприемане, а тайнствената връзка между тях – невидима за душата като дъха над устните. Той желае да разкрие онова безсловесно и недостъпно за словото; именно това става целта на неговата ненаситна творческа амбиция. Портретиране на чисто понятийното и метафората на неразбираемото. За да постигне тази сложност, езикът трябваше да бъде максимално напрегнат отвъд собствените си граници и да се потопи в най-дълбоките си бездни - той трябваше да премине отвъд понятното към непонятното и неназовимото. В тези "Дуински елегии", където Рилке минава през различни стилове – лиричен, францискански до орфически поет – той носи със себе си свещения мрак, който величествено присъства в стиховете на другите рано загубени немци като Новалис и Хьолдерлин. Ние самите едва ли сме могли тогава да уловим смисъла зад последните му стихотворения; едва сега той болезнено ни се разкрива: те представляват не опит за разговор с живия свят, а диалог с отвъдността на съществуването и чувствата. Беше началото на общение с безкрайността – братска реакция срещу смъртта при настъпването й."

"Дуински елегии" излизат за пръв път в двуезично издание с нов поетичен превод от немския текст направен от Пламен Хаджийски под редакцията на Борис Христов и Нина Симова. Основният текст включва две важни писма от Рилке, които дават информация относно концепцията зад поетичния цикъл и трудностите при написването му. Книгата съдържа също бележки от преводача основаващи се главно върху кореспонденцията му с други автори , целящи да помогнат за разбиране особеностите в лирическата мисъл у Рилке.