Дневник на една изневяра

Йоргос Дукарелис, археолог и преподавател в Атинския университет, се връща на Малките Циклади двайсет години след експедицията, която го утвърдила като известна личност и завинаги променила както личния му живот, така и професионалната му кариера.

Той е на прага на нова експедиция – този път изследва дълбините на собствената си душа. Обхождайки отново местата, където някога е живял, той ще се сблъска с спомените и невидимите нишки, свързващи го с три жени от различни периоди: миналото далечно и близко, а също така настоящето. Под яркото слънце на Егейско море между скали и безплодна земя Дукарелис се опитва да организира живота си и да възстанови случилото се през онова решаващо лято.

Историята разглежда теми като времето - неговата неумолимост; паметта; любовта; предателството. Какво всъщност терзае ума му? Няма предварително написан сценарий за живота му – това не е телевизионен сериал. В реалността една невидима ръка оформя сюжета в момента на протичането на събитията. Йоргос винаги е смятал себе си за проницателен човек, който желае да контролира съдбата си самостоятелно. Сега обаче осъзнава ограниченията си. Единственото желание което има е да подреди мислите си и да придаде структура на живота си, който сякаш изтича между пръстите му като пясък в часовник.

В стремежа си да разкрие тайните на миналото й той остава неспособен напълно да управлява собствения живот или разбере загадките около душевното си състояние. Всеки опит за разгадаване води до загуба в мрачния лабиринт на въпросите без отговори - такива каквито намира сред находките от разкопките или книгите si няма тук. Той копнее за спокойствие и понякога дори фантазира дали би било зле ако оставеше тялото си завинаги върху този остров – стига смъртта да настъпеше случайно или естествено.

Представяйки бъдещето, може би археолозите ще открият останките му хиляди години по-късно заровени до древен гроб! Те със сигурност биха могли да определят възрастта им спрямо петте хиляди седемстотин трийсет години необходимост за полуразпада 14C (радиоактивният въглерод). В такъв контекст животът му би придобил нов смисъл - сегашният абсурд изглежда маловажен срещу тези огромни мащаби: десетилетия натрупани пред фона петте милиарда годишна история Земята или 13.7-те милиарда година космос!