Шепа врани

Като кестен съм с кафяв цвят,

като трънка с черни очи,

като бърз поток,

като див звяр – жестока и непокорна.



„Балада за кафявото момиче“

Така започва една вълнуваща история, изпълнена с любов, загуба и стремеж към отмъщение. Следвайки промените на сезоните, Джоан Харис черпи вдъхновение от природата и народната митология, за да свърже младостта със зрялостта, страстта с мъдростта и мистиката в модерна приказка.

Разказът е за едно дивачко безименниче, което обитава сред вълците, дърветата и билките – Странница без минало. Единствено любовта може да я привлече към различния и измамен свят на Хората – този свят на нещата с имена. И когато капанът на този нов свят се затваря зад нея и я откъсва от естеството ѝ, изглежда само желанието за възмездие ще бъде достатъчно силно, за да ѝ помогне да избяга.