Февруари

Деветнайсетгодишният Мартин Костов прави впечатляващ дебют. На едва 15 години той успява да накара публиката и критиците да го възхваляват с множество суперлативи. Първата му книга, озаглавена "Дом", демонстрира сериозна творческа зрялост. Читателите я наричат "ужасното дете" на съвременната поезия, а самият той получава епитетите "новият Дебелянов" и "българският Рембо", като се откриват паралели между неговото творчество и това на Петя Дубарова, Александър Вутимски, Жан Жьоне и Сара Кейн.

Втората стихосбирка на Мартин Костов представлява истинска ода за любовта - невъзможна, преминаваща граници и саморазрушителна до крайност; тя е единственият действителен мотив за „живот в смъртта“. В книгата "Февруари" хармонично се свързват непрогледната тъма и ярката светлина – онази светлина от Библията, която “свети в мрака и мракът не я обзе”. Тази светлина символизира страданието на сърцето. С изключителната си искреност, поетична сила и трагична екстаза, “Февруари” представлява важно литературно събитие. Тази книга носи значима стойност.