Хоро

Романът „Хоро“ притежава авангардно звучене, което би могло да предизвика завист у мнозина съвременни писатели от модернистичната и постмодернистичната ера.

На сцената изникват мрачните години 1923 - 1925, когато един след друг загиват политици и интелектуалци. Сред тях е депутатът Тодор Страшимиров, брат на Антон Страшимиров. За него остава един от най-кратките и тъжни некролози в българската история: „Убиха и брата ми Тодора. Бог да пази България“.

В такава атмосфера е написан романът „Хоро“. След публикуването си той веднага попада под забрана. Но защо именно сега се преиздава? Причината е, че обществото ни днес отново изпитва тежко разделение – между народ и власт, между народ и интелигенция; самият народ не може да бъде обединен нито в оценката за миналото си, нито за настоящето.

Затова точно сега се предлага нова версия на „Хоро“. Целта е да предотвратим ситуация, при която ненавистта става основна движеща сила във взаимоотношенията между хората. Настъпило е време отново да се запознаем с този период; време e пак да прочетем „Хоро“ и да навлезем в значимата история и литература.

Няма да ви пожелая приятно четене; вместо това ви призовавам към размисъл.
Из послеслова на редактора Роберт Леви