Татарската пустиня

Младият офицер Джовани Дрого е назначен да служи в отдалечен планински гарнизон с изглед към обширна северна пустош. В началото той отчаяно търси начин да избяга и да се върне към удоволствията на нормалния живот, но постепенно попада под влиянието на магията на мястото и остава там през следващите три години, вдъхновяван от надеждата, че един ден врагът ще му предложи миг на слава и удовлетворение.

Романът „Татарската пустиня“ излиза за пръв път в Италия през 1940 г., а осем години по-късно е публикуван във Франция, откъдето започва световната известност на автора Дино Будзати.

Сред творбите му са сборниците „Шест разказа“, „Коломбар“ и романите „Големият портрет“ и „Една любов“.

Дино Будзати не се ограничава само до едно призвание – той е журналист, писател, поет, драматург, либретист, сценограф и графичен дизайнер. Роден през 1906 г., живее бурен живот и умира тихо през 1972 г. Той описва ужасите на Втората световна война не само чрез събитията на бойното поле, но също така показва живота на моряците от военноморския флот - техните страхове и мечти.

Будзати присъства активно на фронта в Етиопия като кореспондент за вестник "Кориере дела Сера". Проявява смелост по време на службата си там, което води до номинацията му за медал за храброст.