Всичко, което имахме

В един обикновен неделен следобед екип от телевизия се подготвя да заснеме предаване в празна училищна сграда. Снимките едва започват, когато внезапно силен взрив прекъсва всякаква връзка с външния свят. Властите нареждат на всички да останат на местата си, прозорците да бъдат затворени и завесите – спуснати плътно. Екипът и още няколко души попадат в капан, а светът навън изчезва; всеки опит за напускане води до безвъзвратност.

През следващите 145 дни героите в творбата на Берфутс се борят за оцеляване в ограничено пространство – спейки на гимнастически дюшеци, живеейки с малко храна и изпитвайки все по-напрегнати отношения помежду си. Малкото общество, което първоначално се стреми към ред и морални принципи, постепенно започва да се разпада. Заедно със социалната структура рухват и основните ценности.

С времето старите разбирания за допустимо или недопустимо, правилно или грешно, лоялност и предателство стават неясни. „Всичко, което имахме“ разглежда как кризата влияе върху човешкото поведение: как страхът се разпространява между хората; как надеждата бива шептана тихо; как любовта, приятелството и моралните норми са крехки при натиска на обстоятелствата.

Тази книга може да бъде възприета както като постапокалиптична история, така и като екзистенциална метафора за съвременността – показвайки ни живота такъв, какъвто може внезапно да загуби своите заблуждения и да ни принуди да действаме инстинктивно при условия на намаляващи ресурси и сложни решения.