От Катерина до Неапол

Дори ако лицемерно набожният свят не разбираше тях, те не се стремеха към неговото одобрение и нямаше нужда от оправдания. Те бяха укрепени от крехкото равновесие, произтичащо от смирението в сливането на техните души, умове и тела. Въпреки че имаше хора, които ги ненавиждаха, те не се чувстваха нито победени, нито триумфални – противно на казаното от Конфуций за омразата.

Романът „От Катерина до Неапол“ разказва за силата на женския дух и невидимите нишки между миналото и бъдещето. Той е посветен на жените, които учат по трудния начин да не носят чуждата болка като своя съдба.

Весела Лулова Цалова споделя в интервюто си: „Пиша за тъмното в човека“. Но новият ѝ роман надхвърля просто мрачната семейна сага; той е възпеване на женската сила – жени с рани, но все пак устойчиви, сложни личности в търсене на себе си извън наложените роли.

Съдбата тук не представлява външна сила; тя е необходимостта от повторение. Чрез образа на Катерина се излагат болезнено познати истини относно това как женското тяло и живот могат да бъдат присвоени или осквернени чрез решения на другите. Но историята няма да акцентира върху покорството – различните поколения жени носителят паметта за травмата наред с упорития порив да я преодолеят. Ружа е част от тази линия обаче истинският напредък идва със Зейна – жена която отказва да бъде определена само като нечия съпруга или любовница. Тя преминава през разрушения и възстановявания; избира непрекъснато своето място.

Паралелната сюжетна линия подчертава свободния избор до крайност - връзката между Вида, Самуил и Зейна съществува без необходимост от оправдание; любов без собственичество където никой не принадлежи на друг.

А Неапол… всъщност не предлага убежище; това е градът на заблуждението у човек може да избяга сам от себе си.