Тучница

Животът представлява дихание, оставяйки следа в пространството като целувка върху цветята и въздуха, а водата го измива и вписва в пясъка на времето. Днес, ако ме потърсите, аз съм песъчинка под слънчевия лъч и пара в океана на вселената. Започвам от мястото, където са корените на моите родители – това е вулкан от усещания, свързани с миналото и бъдещето. Пребивавам навсякъде; срещам различни аспекти на себе си - онази, която бях преди и тази, която съм сега – надвесена над собствената си бездна; самата аз съм бездната и неизмеримото време. Чувствам се като част от множество вселени с неограничена енергия. Дори когато се чувствам най-безсилна, притежавам силата да продължа напред и намирам начин да стана отново на крака. Носейки частица от въздуха и водата вътре в мен през вековете многократно повтарям опита си – те са основните сетива на моята човешка природа. Не разполагам с начало или край; имам единствено малък фрагмент от нишката на живота ми – спомени за кръвта на моите земни родителски линии. Позволявам Богу да ме връща към паметта ми там, където започва племенният ми произход. Реалността е толкова дълбока и необятна, че трудно мога да разграничавам настоящето от преживяванията през човешкия океан във времето. Миналото постоянно присъства при мен по начина по който бъдещето го прави чрез моето космическо въображение. Мога да бъда навсякъде по всяко време, а моята енергия никога няма край – тя остава непозната за всеки жив човек до момента...