Стаята с куклите на сеньор Беарн/ твърда корица#

Съдбата на този роман е доста необичайна. Написан през 1956 г. на испански, той не успява да привлече внимание в литературните среди и сред читателите. Оценката му идва едва след като е пренаписан на каталонски и публикуван през 60-те години на XX век. „Стаята с куклите на сеньор Беарн“ обединява различни романови елементи, а постоянните размисли на автора го приближават до някои епични стилове. Произведението притежава интимността на епистоларната проза и напомня за сага, разказвайки историята на няколко поколения от едно семейство. Вилялонг използва изключителен език, а неговият разказвачки стил се отличава с финеса си и изтънчеността си. Книгата разглежда теми за загубения рай и края на един век, показвайки как преходът от стари към нови времена влияе върху индивидите и обществото като цяло. Произведението му има преводи почти навсякъде в Европа, включително китайски и виетнамски версии; по него дори е направен филм със същото име.

В “Стаята с куклите на сеньор Беарн” авторът ни връща назад във времето – в средата на ХIХ век – в малка резиденция на остров Майорка, за да представи живота, упадъка и гибелта на един род. Дон Антонио де Беарн живее със своя братовчедка Мария Антония, но те нямат деца. Тя олицетворява християнските добродетели, докато той носи ренесансов дух комбиниран със склонност към грехопадение, което нарушава спокойствието в селото им. Осъзнавайки че величието му угасва заедно с него самия , Дон Антонио отказва да се адаптира към новите условия; вместо това отдава време си преимуществено занимания като строене парна машина или четене забранена философска литература . В залеза си той лети във въздушен балон и обсъжда светски въпроси при среща с папата . След мистериозната смърт двамата старци , две масони от Прусия пристигат в имението , привлечени от загадъчната Стая за кукли , която пази тайните минало рода . Разказът преминава през погледа На Дон Хуан - незаконния син дон Антонио .