Щурците. Вкусът на времето

Роден съм в болница, разположена близо до Руски паметник, по средата на миналия век. Това означава, че значителна част от живота ми ще премине в това столетие. Играех футбол по улиците на Коньовица, където научих първите си уроци за Махленското право. Въпреки юридическото си образование, именно то остава най-справедливото за мен и днес. Защото там има присъда „Не е честно!". Когато бях във втори клас започнах да свиря на цигулка, но след подготовката в Немската гимназия я замених с китара и основах първата си музикална група. По време на втори курс в Юридическия факултет осъзнах, че нямам необходимите сили и ресурси да се посветя изцяло на рокенрола и реших да се фокусирам върху писането – първо научни статии, после репортажи и вероятно сега ще се занимавам с мемоаристика. Написал съм десетки хиляди текстове и съм прекарвал хиляди часове в радиоефира. Участвал съм в раждането на множество печатни медии и радио станции. Но тази книга представлява онова наследство, което винаги съм искал да оставя след себе си; тя обхваща най-живописните години от моето поколение през погледа на хората най-достойни за задачата. Те не са просто няколко младежи с китари – те са „Щурците"! Препускащи през времето и запълващи пространството със звукът си; учейки ни как да живеем свободно и достойно. „Вкусът на времето" е нашето откровение пред самите нас, както пред нашите деца и внучета; приемете го като песента вътре във всеки един от нас - без никой специално да ни е обучавал.

Румен Янев