Поп, дама, вале

Франц, младеж от малко градче, се отправя към Берлин, за да започне работа в магазина на своя богат и далечен чичо. Чичото е женен за Марта, която бързо насочва вниманието си към Франц и скоро между тях възниква любовна връзка. Тази връзка не само процъфтява, но и става все по-дълбока; страстта им един към друг расте до степен на непрекъснат копнеж. Те планират как да се освободят от съпруга на Марта, за да могат свободно да изживяват чувствата си и богатството му. Сюжетът преминава през редица неочаквани обрати – понякога комедийни, а понякога драматични – като сянката на смъртта постепенно става все по-осезаема: ще има ли тя свое проявление и дали то ще бъде такова, каквото очакват?

"Поп, дама, вале" (1928) представлява втория роман на Владимир Набоков и е публикуван под псевдонима Сирин. Английският превод е дело на неговия син Дмитрий от 1968 г., последван от филмова адаптация с участието на Джина Лолобриджида и Дейвид Нивън.

Според Набоков самият той счита "Поп, дама, вале" за най-оптимистичното произведение сред всичките си романи.

Думите му предизвикват размисли относно ранните творби - мнозина вярват погрешно, че те са просто предварителни опити за шедьоврите му. Романът показва същото литературно майсторство като по-късните произведения.

Джилиън Тиндъл споделя мнение относно уникалността на стилa у Набоков; неговата цветност и сила нямат равен сред съвременната проза. Четенето му предлага стимулиращо преживяване както за ума така и за въображението – това е едно от най-чувствени удоволствия в прозата.
Мартин Еймис добавя още една гледна точка върху стойността на работата му.