Здравеопазването в България 1944-1952

Монографията представлява първоначален опит за преосмисляне на трансформациите в сферата на здравеопазването след 9 септември 1944 година. В нея се анализират процесите, свързани с насилственото одържавяване на медицинските заведения, унищожаването на професионалните организации и идеологическата хомогенизация. Доколкото е възможно в текущия момент, са разкрити и репресивни действия срещу известни медицински специалисти и студенти.

Авторът не пропуска да обсъди както успехите, така и проблематичните аспекти, включително грешките и недостатъците при изграждането на адекватна материална инфраструктура, осигуряването на квалифицирани кадри в здравеопазването и усилията за намаляване както на общата заболеваемост, така особено детската смъртност от инфекциозни болести.

Книгата е предназначена основно за здравни работници, но ще бъде интересна също така за историци, студенти и други читатели.