Лекарствени продукти

Книгата е разделена на три основни части: обща част, специална част и допълнителни лекарствени продукти. В общата част са представени накратко химическата номенклатура (методите за образуване на имената на активните вещества), стереоспецифичните аспекти на тяхното действие, метаболизма им и други важни фактори. Специалната част обхваща различните категории лекарствени средства, организирани според фармакологичната класификация в съответствие с изискванията на Световната здравна организация. Всяка категория включва подкатегории по химико-терапевтичния принцип, описващи активно действащите вещества със съответстващото международно не патентовано име (INN) на английски език, което представлява генеричното название на медикамента и търговските му названия в България. Съдържат се също така структурна формула, химичното обозначение по IUPAC и CHEMICAL ABSTRACTS, физико-химични характеристики и информация относно връзката между структурата и действието при наличност от литературен материал. Освен това има кратки сведения за механизма на действие и метаболизъм. Разделът с допълнителните лекарствени продукти включва медикаменти извън посочените групи от специалната част - антиоксиданти, хранителни добавки, хомеопатични лекарства и комбинирани форми.

Книга "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ" е предназначена за студенти по фармация както и практикуващи фармацевти в аптеки или производствени предприятия. Тя ще бъде полезна също така за лекари, стоматолози и специалисти от сродни области. Това е първият опит да се предостави цялостен преглед върху лекарствените средства от гледна точка на фармацията с цел да обогати познанията свързани с фармакотерапевтичната литература.

**ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА "ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ"**
Историята показва употребата на лекарствени средства още от древността; първоначално те били естествени компоненти като растителни екстракти или животински органи. В ранния период откритията около лечебните свойства били случайности; хората постоянно търсели нови непознати препарати произлизащи от растенията, животински или минералni ресурси.
До 18-ти век предимно необработените природосъобразни лекарства доминирали в лечението. След този период настъпил вторият етап – използването започнало да включва чисто химически вещества изолиране от растения; например морфинът бил изолиран през 1806 г., хининът през 1820 г., а атропинът през 1833 г.. Процесът по извличане và приложение на тези чисто активиращи субстанции значително спомогнал за проучване как строежа влияе върху действието им чрез синтетична продукция която довела до множество новопоявили се терапевтичные агенти без аналогии в природата след напредъкa във farmacеvтикata во второй половине XIX века.
Третият этап забелязал появата of многобройны синтетики substances and breakthroughs in the late nineteenth century when agents such as антипирин(1883), аспирин(1899), сулфонал(1888) were synthesized.
Докато получаването na синтетичних лекарства било революционно постижение към края on деветнадесети век , двадесети век видя пробивs v областtа biотехнологии . Открития като пеницилинa (1938) провокироваha waves of антибиотицi a также полусинтетических derivates alongside витамиn and amino acids biosynthesis during that era too became notable milestones for science advancement into drug therapy domain through gенно инженерство techniques in the latter half oт двадесетth година where human инсулин , соматотропeн hormone emerged among others demonstrating efficiency against various diseases like viral infections or cancer which brings hope towards new solutions awaiting discovery soon enough!