Мемоари. Тодор Живков

Моята обич към хората винаги беше свързана с любовта ми към родината. Желаех в България да няма бедни, исках страната ни да стане силна, просперираща и независима сред другите нации. Убедена бях, че мога да допринеса за тази цел. Дори в най-трудните моменти не губех надежда и позитивно отношение.

Вярвам в младото поколение на България. Не се съмнявам, че те ще изградят по-богата, справедлива и демократична страна от нашата. Знам, че техният живот ще бъде различен от нашето младежко минало. Бих дала всичко възможно, за да направя този живот по-добър и лесен. Но знам също така, че пътят никога не е лек. Силните и смели личности растат именно чрез преодоляване на трудностите.

Иска ми се да вярвам, че днешната младеж - момчета и момичета - ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас; не само каквито сме сега, а каквито бяхме през незабравимите си младежки години...