Ощ / Веселина Сариева

**Пукането на лепкавото грозде**

Сънищата са тромави
Между две възглавници.

Тъмнината е заседнала в гърлото
На жената отсреща,
А ръцете й приличат на корени с брада.

Китките ѝ се разширяват,
Стъпките са широки,
Засмукват земята.

Пет чифта очи
Вдигат погледа си.

Отворените облаци
Изпускат захар,
Като празни захарници.

***

На масата
Има носове и уши,
Езици и ръце —
Твои, мои, негови.

На масата лежи Франкенщайн
Сред нашия разговор;

Всички сме вегетарианци.

***

Ръцете и краката му са сгушени
Напречно по леглото;
Лежи по корем.

Прилича на онези
Метални цветни скулптури
До канала в Ротердам,
Където хората сядат.

Докато се къпеш ми казва:
Чувствам се като предмет.

***

Миризмата остава същата,
Както я чаках —
Бях аз от мириса
А ти от бездихание.

Сега зная за житото
И крясъкът на патките;
Те са празни —
Глинени както теб и мен.

Кукли за чупене!