Скобелев: Съществува само мигът...

Руският автор Борис Василиев, известен с популярния си роман "А утрините тук са тихи", представя в новия си обемен роман "Скобелев: Съществува само мигът" (издателство "Посоки") живота на знаменития генерал Михаил Скобелев. Името му бързо се превръща в легенда благодарение на участието му във военните конфликти в Средна Азия и Кавказ, както и като един от основните герои по време на Руско-турската война – особено в битките при Плевен и Шипка. Той печели дълбоката признателност на българския народ, която остава жива до наши дни.

Въпреки краткия си живот, Скобелев е запомнен с изключителни постижения; никога не познава поражението и бъдещето му изглежда обещаващо като фелдмаршал. Неговият талант е сравняван със славата на велики командири като Суворов и Наполеон. Въпреки че не се радва на симпатиите на монарсите и висшестоящите генерали, той е обожаван от народа и своите войници.

Романът предоставя уникален поглед върху съдбата и личността на Белия генерал, разкривайки важни факти за Руско-турската война, обсадата при Плевен, Санстефанския мирен договор и формирането на съвременната Българска държава след Освобождението. Това произведение определено заслужава внимание; важно е да познаваме историята си и да уважаваме нашите герои.

Борис Лвович Василиев е роден през 1924 г. в Смоленск. Участва активно във Великата отечествена война, а през 1948 г. завършва Военното училище за бронетанкови сили със специализация по бойни машини. От 1955 г., когато става професионален писател след успеха с повестта "А утрините тук са тихи" (1969), името му добива широка известност чрез множество творби като "Най-последният ден" (1970) и "Не стреляйте по белите лебеди" (1973). Най-новото му историческо произведение - романът "Скобелев: Съществува само мигът…" - добавя към неговото литературно наследство.

Героят Михайл Дмитриевич Скобелев (1843–1882) започва образованието си вкъщи преди да учи в Парижкия пансион Жирарде και после постъпва в Петербургския университет; там обаче го изключват скоро заради студентските безредици. След това служба в кавалерийската гвардия го водят до участие във Полското въстание като доброволец против insurgent forces and later he was transferred to the Grodno Hussar Regiment where he engaged in actions against rebels during their uprising.
След успешно обучение при Генералния щаб влиза в армията Туркестански окръжник.

През 1877 година получава команда под главнокомандването срещу османците; първо преминаване през Дунав привлича вниманието към него покрай боевете при Ловеч.
Специализиран опит проявява още около успешното завладяване вече споменатото Ахал Теке.

Последният значим подвиг идва именно тогава - провъзгласеният герой умира внезапно през юни 1882 година."