Пяната на дните

В творчеството на Борис Виан, езикът преминава отвъд обичайните си ограничения, а предметите притежават собствена същност. Стъклата, когато се счупят, сами заздравяват; някои облаци ухаят на захар и канела, докато други носят аромати на кориандър и билки. Тортите издават звуци като грамофонни плочи, вратовръзките упорито се опитват да избегнат пристягане, а змиорките и пъстървите плават през водопроводните тръби в търсене на любимото си лакомство - паста за зъби. Ъглите на стаите придобиват закръглена форма под влиянието на джазови мелодии, а пианата приготвят коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфтява любовта между Колин и Клое. Когато Клое заболее, е напълно логично страданието й да произтича от водна лилия в белия дроб и лечението ѝ отново да бъде свързано с цветя. Докато тя отслабва все повече, стените постепенно се приближават една към друга, прозорците намаляват размерите си и светлината угасва...