Любов без съпротива

Франция по време на Втората световна война. Главният герой е учител по немски език и литература, който в тайно помещение в мазето си съхранява библиотека с произведения на автори, забранени от нацистите. Той проявява своята лична съпротива срещу окупацията, като предоставя подслон на полски евреин, арестуван от Гестапо. Същевременно той се влюбва в него. Историята следва класически сюжет, но е разказана с изключителен нюанс. Розие разглежда теми като търпимост, малодушие, героизъм и безразличие без да коментира или заема страна; така ни предлага завладяваща приказка за силата на езика, книгите и любовта.

Херман се появи и аз импровизирах плана за бягството му – единственото нещо, което ме водеше към тази смела постъпка беше чувството ми към него: спасението от Гестапо и приютяването му в мазето. Работих над превода на Хайне; успях да го завладея дори когато нямаше никакви признаци това да бъде възможно. Начинът по който ме обичаше не оставяше място за съмнение – той притежаваше тялото ми със страстен апетит; всяка част от мен бе изложена на неговия поглед - бедрата ми, пубисът ми и зърната ми... Позволявах му да ме погълне защото това беше необходимо. Бях жива сущност... Накрая!