Активен живот след смъртта или самота

Ние се срещаме с нашите починали в моментите на заспиване и събуждане, но не запомняме тези мигове – само споменът остава дълбоко в подсъзнанието ни. Абстрактното мислене и бързо разрастващият се материализъм са създали бариера между живите тук на Земята и онези, които обитават Духовния свят. Връзката ни с тях никога не прекъсва, но е недостъпна за нашето земно съзнание.

Ако човекът е изградил своя мироглед единствено върху материалистични принципи, отказвайки да признае Бога и живота след смъртта, то тогава в отвъдния свят – където всичко е различно от земните реалности – животът няма да бъде достъпен за него. Да чувстваш себе си жив и буден, без обаче да притежаваш необходимото осъзнаване, за да разбираш новия свят или да комуникираш със съществата там - това е изключително тъжно... ТОВА Е САМОТАТА. В Духовния свят, където смъртта не съществува, самотата представлява равносилие на смъртта сама по себе си.