Ей You!

"Никога не съм изпитвал недостиг на самодоволство, но вълшебството свърши. Иван Царският син всъщност се оказа Иванушка Глупака. И трябва да кажа на това момиче, че всички негови идоли са вампири. "Дори и облечена в красив сукман, пак ще й го кажа - възмущавах се аз и размахвах лявата си ръка пред огледалото. - Какво толкова се криеш там?" - продължавах да говоря с гняв, очаквайки чернооката с глупавата усмивка, зъбите на която приличаха на гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех спокойно, а почти виках, удряйки по гипса, който беше заковал цялото ми тяло. Може би моите успехи изчезваха сред множество грешки, но в този момент бях склонен да обвиня за провала си баща ми – налетял на мама точно когато не е трябвало. "А може би и сестра ми", добавих след кратко размисляне; после се замислих: "Защо пък сестра ми?" Пак поради същата причина – мама и тате! "Не, все пак вината е и у сестра ми!" – заявих решително докато гледах отражението си в огледалото. "Тя сутрин шумоли с различни пликчета и не ме оставя да спя." Но много зародиши оцеляват дори при значително по-тежки условия. "Mother Fucker!" – добавих удовлетворено. Бях обзет от странна страст; нямаше начин да допусна провал заради миналото си. Бях готов да обвиня когото ли било — дори Светия отец (както и себе си), защото той не позволил на майка ми да направи аборт. Даже сестра ми със своите шумни пликчета задължително носеше вина за това какъв мизерник съм станал — целият гипсиран от главата до петите като човек преминал през месомелачка! Ето така стоят работите!"
Олег Чорни