Блага Димитрова. Събрани творби; т,4; Отклонение /роман/

Блага Димитрова (1922 - 2003) е родена и израснала във Велико Търново. Учила е в Плевен, а след това завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия и славянска филология в София. През почти целия си ученически период посещава уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов в столицата.

Тя защитава докторска степен по литература с тема за творчеството на Маяковски в Москва под ръководството на проф. Леонид Тимофеев. През 1952 година заминава да работи по строежите в Родопите, където остава две години.

Димитрова работи като редакторка в списание Септември и различни издателства, но многократно остава без работа. Включва се активно в неформалните дисидентски движения през 1988 година, ставайки един от основателите на Националния клуб за демокрация. Тя дава интервюта за забранени радиостанции като Свободна Европа, Дойче Велле и БиБиСи, протестирайки срещу нарушенията на човешките права. Написала е есето Името, което е преведено на множество езици. През декември 1991 г., тя е избрана за заместник-президент на България и подава оставка през 1993 г.

Започнала е да пише стихотворения още от ученическите си години и публикува свои текстове от 1939 г. насам.

Творческото й наследство включва романи, есета, драми, спомени и документална проза; произведенията й са преведени на над 20 езика. Освен това Блага Димитрова има опити с преводи на стихотворения от полския, руския, немския, френския шведски и виетнамски автори; представила е българската версия на Илиада от Омир и Пан Тадеуш от Адам Мицкевич.