Трима другари

През Първата световна война известният немски писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970) се записва като доброволец на фронта едва на 18 години. Войната оставя дълбоки и болезнени спомени в съзнанието му, които стават основен мотив в неговото творчество. След завръщането си от фронтовата линия сменя множество работни места, докато продължава да пише и публикува разкази. Неговият дебютен роман "На западния фронт нищо ново" излиза през 1928 г., първоначално като подлистник във вестник, а по-късно – като самостоятелна книга с тираж от 600 000 копия, което го прави известен автор завинаги. През 1931 г. той е принуден да избяга в Швейцария, а две години след това книгите му са забранени от нацисткия режим и публично унищожавани. През 1939 г. Ремарк се премества в САЩ, но след края на Втората световна война се връща обратно в Швейцария, където умира през 1970 година.

Годината е 1928-а; щурмоваците обикалят улиците с оръжие до зъби и атмосферата е изпълнена с мизерия, страх и насилие. За тримата главни герои на романа – млади мъже – приятелството представлява единственото спасение от заобикалящия ги хаос. Най-младият от тях попада под влиянието на любовта и привлича към своята група една млада жена, която не само че става техен другар, но също така им поставя пред изпитания, каквито никога не биха очаквали да преживеят.

Романът е написан със същата увлекателност и искреност както останалите произведения на Ремарк. "Трима другари" служи като декларация за величието на човешкия дух; авторът успява да създаде незабравими персонажи с вътрешна сила да живеят в свят, който не те са изградили сами, но трябва да понесат последствията му.