"Европеецът" Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца

На пътя се срещат две напълно противоположни съществуващи реалности. От една страна, Бай Ганю представлява плебейството с неговата невежествена простащина, докато от друга страна стои аристократизмът на Алеко Константинов, който е разбран в по-широкия контекст – както социокултурен, така и нравствено-психологически. Съществуват явни противоречия между безродността и родовите корени, неграмотността и образоваността, скъперничеството и щедростта, богатството и бедността.

От една страна виждаме безцеремонност, арогантност и цинизъм; политическите маневри на „хамелеоните“ са в опозиция на деликатното поведение, алтруизма и честната служба за високи политически идеали. За разлика от Бай Ганю, който мрази учените, Алеко Константинов е сред най-добре образованите личности за своето време - той завършва Николаевския пансион и получава юридическо образование в Одеса; владее няколко езика.

Той притежава качествата на истински интелигент от руско-европейски тип: писател е, преводач е научен работник and публицист-журналист. Успехът му в разнообразие от дейности като писане, свирене или рисуване показва универсалния характер на таланта му; това го поставя сред най-културните хора в България през онзи период.