Приказка без край

Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата. В този миг в него прозвуча нещо като "щрак", сякаш бе задействан капан. Обзе го мътно усещане, че с това докосване започва нещо неизбежно, което ще повлияе на живота му занапред.

Вдигна книгата и я разгледа от всички страни. Корицата беше коприна в цвят на стара мед, която проблясваше при всяко движение. Когато я прелисти набързо, забеляза, че текстът е отпечатан в два различни цвята; илюстрации нямаше, но пък имаше красиви големи начални букви. При по-внимателен поглед върху корицата откри две змии – една светла и една тъмна – които захапали опашките си образуваха елипса. В тази елипса със странни заврънкулки беше написано заглавието:

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Човешките страсти са странно явление; децата не са по-различни от възрастните в това отношение. Онези, обхванати от тях, трудно могат да ги обяснят; а тези, които никога не са изпитвали подобно чувство, просто не могат да го разберат.
Някои рискуват живота си заради покоряване на планински връх - дори те самите не знаят защо го правят. Други губят всичко само за да спечелят сърцето на човек, който даже няма представа за тяхното съществуване. Трети се провалят заради немощта си пред изкушенията на храната или алкохола. Някои разпиляват богатството си в хазарта или жертват всичко за мечти без реализация; други смятат щастието единствено там далеч някъде и прекарват целия си живот в пътувания по света... Има хора с непреклонно желание да достигнат властта… С две думи: колкото хора - толкова много страсти.

За Бастиян Балтазар Букс истинските му стремежи бяха книгите.
Само онзи който никога не е прекарал цели следобеди над книга с горещо ухо и разрошена коса — забравил къде се намира — без да чувства глад или студ...
Само онзи който никога не е читал под светлината на фенерче увит във одеяло — защото родителите му били угасили лампата с добри намерения — казвайки му че вече е време за сън...
Или такъв който никога не е проливал тайни горчиви сълзи след края на прекрасната приказка — когато трябва да се разделиш с герои преживели невероятни приключения…
Само онзи когото такива чувства липсват вероятно няма как да разбере какво ставаше вътре у Бастиян точно сега.

Той втренчено гледаше заглавието на книгата – потеше се топло тук-там преминаваха студени тръпки през тялото му! Именно такава книга желае той отдавна: приказка без край! Книга над книгите!
Беше длъжник към себе си – трябваше непременно да притежава тази книга независимо от ценността ѝ!...