Кристо и свободната любов

11 септември, 8:30 сутринта
Красотата на покрива е неповторима. Градът е замрял в тишина, а изгледът напомня за ангелски гълъб, потопен в метрополиса. Вашето изкуство, г-н Явашев, е величествено и прекрасно, но не съм тук да ви правя комплименти. Страхувате ли се, г-н Кристо? Дали си представяхте всичко това толкова високо? Вероятно изпитвате страх от смъртта - както аз сега - поради незавършеното дело. Кристо и Пилар са разделени всеки на своя кула; те никога не летят заедно с един самолет, за да има кой да довърши проекта при евентуален инцидент.

11 септември, 8:44
Сега вече задачата ми е ясна. Упорито тренирам и боря себе си до крайности дори когато тялото ми ме спира или плаши. Затова имам успех сред приятелките на моите познати – не могат да устоят на мен. Правя любов така самоотвержено с телата им, че актът става ритуал на обожание; нищо от тях няма да остане след него.

Вестник "Култура", Брой 27 от 15 юли 2005 г., Мария Попова
Носталгия по свободната любов

Има текстове които завладяват читателите още при първоначалното прочитане; други разкриват уникалността си постепенно. Творчеството на Георги Тенев попада във втория тип – несъмнено то произхожда от автор с дълбока културна база и богато въображение и предлага процес на опознаване чрез свои алюзии и интелектуални предизвикателства към стереотипите у читателя без компромис със тематичната сложност в прозата му. Във втория роман "Кристо и свободната любов", написан спонтанно според автора самият той използва ясен изповеден стил; абсурдистично-фантастичните скокове придобиват автентичност.

Основният фокус в книгата е равносметката която всеки прави някъде през живота си - стигайки до определена граница трябва да погледне навътре себе си за продължаване напред. Това произведение разглежда паметта като участник в развитието и безсмислието натрупано досега. То говори за любовта като възможна само чрез спомените – ограничена рамка около невъзможното връщане назад.

Темите присъстват през целия роман благодарение на мозаечния стил на повествование който кристализира идеята за нов човек готов за промяна – героят се стреми към общност чрез жените около него с надеждата една от тях ще бъде избраната жена или поне нейни отражения.
От друга страна този герой преминава през лична трансформация - опознаването другият остава недостижимо докато взаимодействие съществува между него самия и образа му.

Срещането с художника Кристо представлява импулс което води героя към Нов човек символизирайки творческите предизвикателства характерни именно нему.
В заключение героят се формира като Нов човек освободен не просто от минало а даже от неизживяни моменти - приема света такъв какъвто го вижда.
Романът успешно балансира между романтизма страдание под влияние извън контрол над околната среда поставяйки акцент върху интимността чужди светове което носи допирни точки там където четенето става форма себевглеждане."