Candide

В тази великолепна сатира, Волтер гениално оспорва възгледа, който е бил разпространен по негово време, че "всичко е за най-добро в най-добрия от всички възможни светове".

Наивният Кандид буквално бива изгонен от родния си дом след несправедливо обвинение в сексуални намерения към своя идол, лейди Кунегонда. Въпреки това, доктор Панглос – учен философ – му е внушил оптимистичното схващане, че всичко се случва за добро. През забавните и нещастни приключения на Кандид той остава верен на учението на Панглос дори когато се сблъсква с абсурдни примери за несправедливост, страдание и отчаяние. Неговият постоянен оптимизъм изглежда оправдан в Ел Дорадо – утопична страна, където парите и материалните притежания нямат стойност; все пак иронично Кандид желае да напусне това идеално общество в търсене на светско удовлетворение.

Критиката на Волтер срещу суетното и мечтателно философстване продължава да бъде толкова противоречива и развлекателна днес, колкото беше при първата си публикация през 1759 година.