Една ампула мрак

Това е осмата поетична творба на Виолета Христова. „Една ампула мрак“ вече се нарежда сред темите за морето, небето и любовта.

„Искам да споделя –

ако сърцето не съществуваше,

може би щях да загина

от други причини…“

Книгата изобилства от любов, обич и вяра.

„Ти, който си в центъра на живота, кой си?

Ти, който присъстваш навсякъде, къде ме призоваваш?

Не избирах това, но ако е мое,

искам задължително да го преживея.“

Възможно е човечеството все още да не е достигнало своята зрялост за поезия и може би не е готово за нея. Но аз вярвам, че смело ще се потопи в „Една ампула мрак“. Тук всичко наше ни среща – понякога без дори да го разпознаваме или осъзнаваме. Думите са дълбоки и мощни; те пронизват нашето съзнание като звънчета и оставят следа. Строфите от книгата прокарват пътища в ума ми - пътища, към които често бих искала да се върна. Мъдростта рядко идва под формата на готово послание; тя представлява въпрос вместо заключение. Посланието остава уютно запечатано в мислите и сърцето ни с цел да открием собственото си решение и така да избегнем забравянето в лабиринтите на живота.