Японска гравюра укийо-е

Японската гравюра представлява важен елемент от градската култура по време на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух, характерен за това време, се проявява както в поезията и театъра, така и най-вече в гравюрите. Водещите художници създават портрети на красиви жени и еротични сцени, но тяхната привлекателност не трябва да засенчва другите аспекти на изкуството. Например Хокусай е един от най-прочутите творци в областта на еротиката, но също така той играе ключова роля в трансформирането на японската гравюра от фокус върху портретното изобразяване към включване на пейзажната тематика. През неговото време традиционните символи като гейшата и самураят са допълнени с образи на обикновени хора – селяни, рибари, дърводелци и ковачи. Чрез сравняването на различни художествени форми класическата японска култура се представя като част от наследството на целия народ. По този начин гравюрата може да бъде възприемана като визуален израз на идеалите на японския нативизъм – концепции, които ще станат основа за развитието на националната идентичност и изграждането на модерна национална държава през следващия период.