Яйца на феникс. Лапидарии

Роман Кисьов е поет с изключително развито чувство за пропорция. Темите в неговата поезия и визуални произведения са майсторно свързани помежду си. Той е дълбок познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което се отразява в творчеството му. Кисьов определено е поет с родова принадлежност и стремеж към лаконичност – той се опитва да предаде много смисли с малко думи. Поезията му съчетава лесно достъпни идеи с дълбочина и личен опит, което несъмнено ще впечатли истинските ценители на стихотворното изкуство - споделя писателят Жарко Миленич от Босна и Херцеговина.

Неговата нова книга "Яйца на феникс" включва кратки стихотворения, които самият автор нарича „лапидарии”. В тях краткостта служи като основен принцип при изграждането им. Може би е уместно да цитираме известния римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък / а ставам тъмен.” При Роман Кисьов можем да преформулираме тази мисъл така: „Стремя се да бъда ясен... но ставам кратък.” Заглавието на книгата само подчертава концепцията за “смисъла извън текста”, каквато мексиканският нобелист Октавио Пас описва. То продължава идеята отвъд текста: "Яйца на феникс". Цитираме тристишието "Двамата", което вдъхновява заглавието: „Единият превръща всичко в пепел / Другият зарови яйца в пепелта." Поетът асоциира себе си с феникса – символизиращ възхода от собственото унищожение: „...странна птица - / изгаря в огъня на любовната си страст / но възкръсва от думите...” Такова именно е основното предназначение на поезията. В стихотворението "Езеро" той вижда деня като вечност; когато Ангел влиза в стаята му, подът става езеро, а душата му заплува във свои води. Той се опитва да обясни връзката между човешката душа и универсалната такава. Убедени сме, че Роман Кисьов споделя моято убеждение относно мисията на поезията – тя изразява времето на душата и душата във времето… Авторът реализира тези идеи чрез своите “лапидарии”, където всяка част сякаш образува едно непрекъснато дълго стихотворение през страниците ѝ - допълни Кръстьо Станишев относно значението на тази всеобемаща книга.