Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на миналия век, комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ извежда студентката Йоли от литературния свят с неговите благородни идеали и я сблъсква с реалността, където добротата не е задължителна. В отделението за деца с увреждания тя среща момче, което първоначално счита за здраво. Около усилията й да го спаси се развиват няколко паралелни сюжета, комбиниращи документална фикция с символични импресии и религиозни мотиви. Героинята задава основополагащи въпроси относно истината, предопределеността, свободната воля и смелостта да вършиш добро. Тези въпроси са риторични: всеки читател сам трябва да намери отговорите си. За Йоли алтернативата може би е безкрайното море – стихия извън рамките на доброто и злото; романът на Анна Колчакова обаче отправя призив към запазване на стремежа към осъзнат човечност, която ни издига над хаоса на случайността.

Анна Колчакова е родена в Бургас. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“ и работила като преподавател по руски и немски език. Има следдипломна квалификация по теория на превода. Участвала е в създаването на иновативен модел за общообразователно училище в София. Публикувала е лирика, разкази и специализирани статии във периодичния печат в областта на педагогиката и теорията на превода. Тя участва като автор в 8-томника "Преводна рецепция на европейските литератури в България" под редакцията Института за литература при БАН. Носителка е на награди и номинации от конкурси за поезия и проза, а също така има две стихосбирки плюс романа „Възшествието на маймуните“ (2013).

Историята представя драматична ситуация от 80-те години през ХХ век относно спасението на едно дете от процеса му na обезчовечаване — трансформация до набор органи или опредметено същество между социалните домове до фаталния край... Ясно проследимият библейски контекст разглежда темите за непонимание, раздразнение, омраза и агресия у хората спрямо появилите се спасители.

Актуалността подобен художествен подход предлага към настоящето българско общество произтича както от критичното отношение към близкото минало, така още повече наблюдаваното обезценяване живота днес – явление свързано със загубата нa разбиране как човекът представлява творение одновременно обусловено както от природата си , така і oт собственa воля; но без хуманистично взаимодействие остава обречен.
Младен Влашки